Отминаха няколко дни от финала на турнира по пейнтбол за купата на Еврофутбол. Тези няколко дни ми трябваха за да се опитам да погледна малко по реално на това, което се случи. След спечелването на Еврофутбол купата миналата година от отбора ни Rebels решихме категорично тази година да не участваме на този турнир, защото няма смисъл, тъй като 95% от участващите отбори в този турнир са отбори, събрали се специално за турнира и хващащи за първи път маркер. По този начин решихме да дадем път на по-новите отбори на този турнир. Решихме също така да помогнем доколкото можем и с каквото можем за да стане възможно най-добрия турнир досега, защото броя на отборите, които Еврофутбол си бяха поставили за цел беше невероятен - цели 128. Предоставихме чисто новото ни Millennium Sup’Air професионално пейнтбол игрище, което в допълнение с още няколко бункера Tomahawk Sup’Air предоставени от IMI Sports оформиха цели два Airball терена в двора на НСА, така срещите можеха да се играят паралелно. Половината от отбора ни се съгласи да съдийства на този турнир, кото използваме опита си и познаването ни на MIllennium-ските правила както и любовта си към играта за да гарантираме възможно най-стриктно и безпристрастно спазването на всички правила независимо от отборите, които участват. Решихме, че с тези си действия ще допринесем за популяризирането на пейнтбола в България.
Благодарение на организаторите, мисля, че целта беше изпълнена. Фактите са, че:
- За първи път в България се провежда толкова мащабен турнир по пейнтбол - с участието на 128 отбора от по 5 човека.
- За първи път в България се провежда турнир на професионално Millennium игрище.
- За първи път в България срещите се водят паралелно и независимо на две съседни игрища.
- За първи път в България пейнтбол турнир се излъчваше по телевизия (Канал 3), на живо и дори с коментар.
- За първи път в България на един турнир се появиха толкова много нови и талантливи отбори.
- Появиха се много нови хора из Интернет пространството, които са се запалили по пейнтбола.
Искам да изкажа благодарноста си към "Еврофутбол" и "Пейнтбол България", които доказаха, че им пука за пейнтбола и развитието му в България, като направиха възможен този грандиозен турнир. Също така поздравления към съотборниците си, с които изтърпяхме два дни по 12 часа на невероятните жеги по игрищата и успяхме да дадем всичко от себе си за да може този турнир да получи качествено съдийство.
Трябва да отбележа и някои неща, които със сигурност ще е добре да се коригират за следващия път, защото само те бяха пречката това да бъде перфектния турнир провеждан досега в България:
- Жегата - това не е нещо, което организаторите контролират, но тъй като се знаеше, че температурите ще бъдат около 40 градуса беше нужно наистина да се внимава с осигуряването на сянка. "Пейнтбол България" бяха организирали да има чадъри до игрището, под които участниците и зрителите да могат спокойно без притеснение от слънчев и топлинен удар да наблюдават срещите. Явно беше станала някаква издънка в организацията за чадърите, защото в крайна сметка такива нямаше. Публиката и играчите бяха принудени или да си тръгнат веднага след срещата, или да намерят някъде наоколо спасение от слънцето, с което разбира се не можеха да наблюдават срещите. Някои отбори направо си тръгнаха без да изчакат срещите си. Абсолютно ги разбирам - да седиш цял ден на слънце и да очакваш да извикат твоето име и това да се случи след 5-6 часа висене на жегата, да влезнеш на терена и да си излезнеш след 3-4 минути игра, едва ли е най-приятното нещо, което можеш да правиш в летния ден. Затова момента със сянката беше много важен.
- Кетъринга. На предишния Еврофутбол турнир през 2006-та година кетъринга беше чудесен. Имаше много неща и всичко беше прясно и топло за хапване, и съответно студено за пиене. Тазгодишния кетъринг, доколкото разбрах е бил условие за наемането на терена на НСА. Т.е организаторите не са имали избор за кетъринг и е трябвало да се ползва този, който НСА предоставят. Неприятното беше, че месото седеше с часове на открито под слънцето, всички безалкохолни напитки бяха в един хладилник, който след 5-тата минута разполагаше само с топли такива, защото постоянно се зареждаше, защото хората бяха много и в тази жега купуваха често, а хладилника не смогваше и на практика се продаваха само топли безалкохолни напитки. Единствено бирата беше студена (от машината) и се наложи да се пие бира, което не е много добра идея при тези жеги, особено за участниците в турнира.
Относно играчите - имаше ги всякакви. Някои направо ме изумиха, честно казано. Основния ни проблем с тях беше безопасността. Няколко хиляди пъти повторихме на всички да не си свалят маските Въпреки това имаше десетки такива случаи. Някои от тях се разминаха само с крещене и предупреждение от наша страна, други направо си отнесоха наказанието и изхвърчаха по още 1-2 от техния отбор. Имаше и един фрапантен случай, които направо ни извади извън равновесие. Имаше някакъв нещастник на терена, на който Mamun-а беше главен съдия, който си свали маската. Mamun-a му се развика да си сложи маската, а онзи идиот започна да обяснява как нямало да си я сложи. Тогава Mamun-а направо го перна по главата и замалко щеше да стане боя. Онзи хубавец, незнам с какъв акъл тръгна да се прави на мъж, при положение, че нарушаваше брутално безопасността на терена и всички съдии бяхме готови да му смачкаме тиквата ако продължаваше да действа малоумно. В този спорт безопасността е на първо място и ние ще държим на това, дори ако трябва и с радикални средства.
Аз имах пък друг случай който ме изуми. В един от отборите, който беше паднал и чакаше в deadbox-а близо до мен имаше един играч, който си свали маската и аз веднага му изкрещях да си я сложи веднага. Той с неохота я сложи, но каза: "Е какво от това, нашия отбор и без това отпадна след тази среща, няма как да ме накажеш". Направо не вярвах на ушите си що за птича логика: що за човек ще си мисли за това, че нямало как съдията да го накаже за нарушението, без да осъзнае, че всъщност нарушението може да му коства зрението или дори живота и че тук не става дума за наказание и точки а за неговото собствено здраве и живот.
Доста жени участваха в турнира и ми направиха много добро впечатление. Доста от тях успяха да спасят отборите си на моменти и играха като цяло много добре! Имаше и една комична ситуация, в която буквално се изпуснах и се изсмях на глас: При старта на отбора от моята половина на терена, до укритието най-близко до мен дойде един младеж, с дълга къдрава коса вързана на опашка. Малко по-назад на средното укритие беше негова съотборничка, на централното базово укритие също девойка. Девойките играха много добре. В един момент обаче играта затихна малко и всъщност от противника бяха останали по-малко играчи, пък и топчетата на повечето бяха на привършване. Момчето играеше много страхливо. Определено го беше страх да предприеме каквото и да е било действие. Тогава той се обърна към съотборничката си, малко зад него, на централното укритие и й каза да атакува. Тя се смути и му каза, че няма топчета и няма как да атакува. Младежа настояваше и гледаше страхливо странично на бункера си. Спориха известно време, а на мен ми беше много смешно, но в крайна сметка девойката се примири, че трябва да се жертва и хукна напред. Младежа всъщност жертва девойката за да види къде има останали играчи по терена. Но това не изглеждаше като много умела и обмислена тактика, а по-скоро на изблик на страх у играча. 
Имаше и друга комична ситуация, противниците се стреляха без топчета няколко минтути и последните 2 останали на терена (по 1 от всеки отбор) изведнъж осъзнаха, че всъщност нямат топчета и ще трябва да се бяга за флага. Пича остави маркера си на земята и хукна за флага, девойката, която отбраняваше базата си направи същото. Разбира се и двамата бяха отстранени от нас, заради изоставянето на екипировката си и играта се преигра
За съжаление, късмета изневери на отборите на ‘Shadows 16′ и ‘Чобаните’, защото те отпаднаха и не стигнаха до високите места. Надявам се следващия път това да не се случи. Другия отбор смятан за фаворит - ‘Victory’ спечели първата си среща служебно. Втория ден на втората си среща те отпаднаха след отличната игра на отбор ‘Ягодка’ - хора, които въпреки, че за първи път през живота си хващаха пейнтбол маркери успяха да се възползват от пропуски в тактиката на ‘Victory’ и един от нападателите им буквално извади целия отбор на Victory за миг и играта приключи за 50-ина секунди с отстраняване на Victory от турнира, след като ‘Ягодка’ продължиха заслужено напред. Отбора ‘Горските братя’ - част от които всъщност са от отбора на ‘Винторез’ се движеше уверено в победите си срещу другите отбори и в крайна сметка заслужено спечелиха турнира.
Имаше един отбор, който ми направи невероятно добро впечатление. Това е отбора, класирал се на второ място - ‘Тенгри’. Наблюдавах внимателно последните им игри и трябва да си призная, че за мен те бяха най-доброто откритие за този турнир. Играеха много добре, много организирано и знаеха какво искат и как да го постигнат. Поздравления за този отбор. Ще се радвам да се срещна отново с тях!
Разбира се имаше и някакъв опит да се обвинят съдиите в пристрастност и това дойде от отбор със звучното име ‘Свинье’. На тези играчи само мога да кажа, че през двата дни, освен на финалите аз лично не знаех кой отбор играе в момента. Просто толкова много отбори имаше, че беше абсурд да ги запомня. Това може да се потвърди от многото хора, които ме питаха през мрежата "Кои играят?" и аз им клатих глава, казвайки, че не знам и че за мен те в момента са просто синия и жълтия отбор . Смешни са всякакви обвинения за световен заговор, срещу световно неизвестен отбор и то при положение, че НЕ ние им даваме маркерите, и топчетата и както казах че повечето от съдиите не знаем кои отбори играят в момента. Повечето от обвиненията, бяха следствие от неразбиране на правилата. Някои изхвърчаха, защото си говореха със съотборниците след като са елиминирани, други вдигаха ръка и съдиите ги изкарваха и после се чудиха защо. Няма значение какъв е проблема - искаш да питаш нещо или искаш да те проверят - не вдигаш ръка. Защото вдигането на ръка означава ‘маркиран съм. спрете да стреляте по мен’. Общо взето повечето проблеми със съдийстването дойдоха от непознаването на правилата от самите играчи и опитите за спор на някои от тях. А проблема с маркера по време на игра е проблем на играча, а не на съдията. Както се случва със собствени маркери, така се случва и с предоставени от организаторите такива. По турнирите никога няма да видите съдия да ходи да помага на играч в оправянето на маркер. Тук си позволихме изключения с добра умисъл, която после почти ни излезна през носа.
